ОТВОРЕНО ПИСМО
до проф. дфн Иван Куцаров,
Ректор на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”
от ас. д-р Атанас Терзийски,
Интернет-администратор на Пловдивския университет

“Ей момченце, няма да се занимавам с теб! Тръгвай веднага!” – бяха думите на пазача-охрана на Пловдивския университет, изречени на 1 май 2006 г., гонейки ме от служебното ми място в Химическия факултет, където работя като асистент по Компютърна химия и като администратор на университетската мрежа. За пореден път бях възмутен дори потресен от арогантността на охраната.

С настоящето отворено писмо искам да дам гласност на една традиция, която по неясни причини продължава да съществува и до ден днешен във втория по големина ВУЗ в държавата ни, а именно деспотичността на пазачите над преподавателския и изследователски състав след края на работния ден.

Работата в университета е позволена до 20:00 часа в работен ден и до 17:00 или 18:00 през събота, неделя и празници е неясно и твърдо отстоявано правило от охраната. Често се “правят и компромиси”, в които случаи сме заключвани и съответно отключвани под точно определен час, така че в “благородно отпуснатото време от охраната можем да работим”.

Мисля, че е крайно време ръководството на университета да разбере следните няколко основни неща (валидни за целия свят):

1. Умствената и експериментална дейност НЕ са рутинна работа и като така не следва да се ограничават по време.

2. Пазачите трябва да бъдат в помощ на преподавателския и изследователския състав, а не те да дават оценки какво и кога да се работи.

3. Всяка една сграда задължително трябва да бъде снабдена с 24 часов противопожарен изход, който да се ползва за евакуиране на сградата.

Още веднъж искам да подчертая, че наложената обстановка води до конфликти, които са напълно ясни, абсурдни и крайно нежелателни за всеки академичен работник, студент или служител на университета.

02.05.2006                  С уважение:
гр. Пловдив                            ас. д-р Атанас Терзийски

10 Comments

  1. Мария Гуджева

    Присъединявам се към думите на ас. д-р Терзийски че охраната трябва да подпомага основната дейност на университета т.е. научно-изследователската и образователна, а не да пречи, наблюдава се даже провал на учебни занятия „благодарение намесата на охраната“.

  2. Валентин Петрусенко

    Аз също подкрепям мнението и изискването на колегите относно режима на достъп и работа в университета. Това още повече важи за природните науки, където лабораторните процеси не могат да се подчиняват на разписанието на охраната. Лично аз съм попадал в такива ситуации, и тъй като живея извън Пловдив, съм бил принуден да чакам охраната да дойде и отключи вратите, поради което съм изпускал влака си.
    Проблемът е лесно решим от тхническа гледна точка, като се монтират подходящи брави и ключалки. Освен това, работил съм в редица университети извън България и там такъв проблем наистина не съществува.
    Ако е енеобходимо, ще подкрепя петицията и в открит разговор с ръководството на университета.

  3. Николай Ковачев

    Съгласен съм с написаното от Атанас Терзийски. Ще ми се да добавя и още нещо – за едно несвикнало око, външния вид на част от охраната на ПУ извиква в галвата понятието „неадекватност“, да не кажа дори нещо повече, от рода на „треторазряден уестърн“.
    Всъщност нещата така или иначе ще се променят, дано е по-скоро и към по-добро.

  4. Балик Джамбазов

    Мисля, че почти всеки преподавател се е сблъсквал с подобно отношение, макар че чл. 138 ал. 8 от Правилника на ПУ гласи:

    Чл. 138. Преподавателите имат право:
    /8/ Свободно да използват работното си място по всяко време, като спазват изискванията за охрана и безопасност на труда и Правилника;

    Просто този правилник трябва да се знае и спазва от всички.
    Напълно подкрепям Атанас Терзийски.

  5. delchev

    От доста дълго време се чудя как е възможно един научен работник да бъде ограничен от работното време (до 20.00 ч). Ние с наука ли се занимаваме или продаваме зеленчуци на пазара!!!! Във всяка цивилизовна страна научните работници имат24 ч. достъп до работното си място. За целта ръководството на университета им е осигурило служебен вход. Време е и тук да е така. От какво толкова се пазим! Нима най-големите кражби в ПУ не са ставали през деня…….

  6. Г. Василев

    Мисля, че писмото е добър повод да се последва примерът на много добри университети, именно, неограничен достъп на преподавателиете, а охраната да си гледа пряката работа.

  7. Венцислав Русинов

    Напълно подкрепям писмото.Във Биологическия факултет при подобна ситуация съм имал не едно и две пререкания с пазача Любомир Иванов. Мои колеги са заключвани от него,според мен целенасочено, в лабораториите.Това наистина е неприемливо за един нормален университет и трябва да се промени час по скоро.

  8. Petko Mitev

    Включвам се в полемиката по дискутирания проблем със следните аргументи: Достъпът в сградата на ПУ след негласно установения „край на работния ден” следва да отговаря на едно много важно изискване – да бъде оторизиран, т.е. неговото осъществяване следва да отговаря на ред изисквания. Ето защо неограниченият достъп, по който завистливо въздишат привържениците на тази иначе много хубава идея, изисква цялостна реорганизация и техническо обезпечаване на системата за ред и сигурност в Университета. Разсъждавайки по тази тема в съзнанието ми неволно изплуват кадри от западни филми, в които служители от охраната (облечени в дрехи – последен писък на модата) си седят в удобно помещение с крака, вдигнати на масата, но (забележете) на една ръка разстояние около тях има:
    1. монитори, свързани с видеокамери, наблюдаващи възлови входно-изходни артерии от сградата;
    2. „паник-бутони” за различни екстремални ситуации;
    3. монитори, на които се визуализира информацията от персонални идентификационни карти, с помощта на които (вкарвайки ги в съответен картов четец – reader) служителите да могат да се идентифицират и влизат в сградата по всяко време на денонощието (вкл. 20:00 – 06:00 ч.).
    4. системи за гласова комуникация и визуална идентификация на влизащите през т. нар. „служебен вход”;
    5. надеждни системи за алармиране в случай на пожар, базирани на съответни датчици (противопожарни системи);
    6. системи (датчици), регистриращи човешко присъствие в отделни кабинети (или поне сгради) от охранявания обекти т.н. и т.н.
    Мисля, че без реализацията на поне няколко от горните „глезотии” не може да се говори сериозно за действително оторизиран достъп в сградата на университета в „нерегламентирания” часови диапазон 20:00 – 06:00 ч. Да се твърди обратното би означавало служителите от охраната да се обричат (всяка нощ) на кошмарната необходимост да следят „трафика” на влизащите и излизащите в (от) университета хора, като може да им се наложи да го правят (хипотетично) около 900 пъти през нощта (колкото приблизително са служителите в ПУ). А въпросния трафик все пак трябва да се следи и служителите от охраната трябва да знаят във всеки момент колко (и дори кои) хора се намират в сградата на университета. Подобна информация би била жизнено важна напр. в случай на природни бедствия, аварии, пожар (да се знае колко пострадали има вътре), както и в случай на взлом (да се знае кои са евентуалните заподозрени или съучастници) и т. н.
    Мисля че спор по това достъпът в сградата на ПУ да бъде оторизиран, няма. Затова считам, че дискутиращите се варианти за влизане и излизане чрез „пожарни изходи” (!!), „подходящи ключалки” и т.н. са просто безотговорни и несериозни. Недоумявам също защо г-н Терзийски, който положи огромни усилия в практическата реализация на системата за оторизиран достъп до локалната ни мрежа, вдига толкова нелицеприятен шум около дейността на служителите от охраната. Като човек, посветил немалко време в писане на правила, ограничения, задължения и изисквания за ползване на една (при това виртуална) система (LAN-мрежа) той би трябвало да е доста по-наясно със спецификата на оторизираните достъпи и с начините и изискванията за тяхната практическа реализация. Затова той би следвало да приема и спазва правилата за оторизирано „ползване” на научните ресурси и сградния фонд на ПУ в работно и извънработно време, а не да създава проблеми на хората (охраната), задължени да ги прилагат и спазват (не по собствено желание). А правилата, както е добре известно, се пишат не от пазачите, а от администрацията на ПУ, и тя е тази, към която г-н Терзийски следва да насочи своето възмущение. И като върл противник на неоторизираните достъпи г-н Терзийски следва да е наясно, че ако такъв вид достъп се осъществи в мрежата на ПУ, щетите от това ще са символични (дори нулеви), но ако се осъществи в сградата на ПУ в „нерегламентирания” часови диапазон 20:00 – 06:00 ч., щетите ще са солидни (съизмерени с бюджета на ПУ).
    Затова смятам че докато системата за охрана на университета не се изгради и обезпечи технически по модел, близък до западните стандарти, хубавата идея за неограничен (по време) достъп няма как да се реализира.

    07. 05. 2006 г.
    Петко Митев

  9. Евелина Даскалова

    Мисля че фактът, че работя в ПУ е достатъчна оторзация да мога да ползвам свободно работното си място, още повече нали се водим на ‘ненормирано работно време’. На мен също често ми се е случвало да се препирам с пазачите за това докога мога да остана на работа, сякаш те знаят това по-добре от мен, да ми „висят на главата“ мърморейки и други подобни, направо казано простотии! Отношението не само на пазачите, но и на администрацията като цяло към преподавателите е абсурдно. А иначе сигурно може да се измислят по- подходящи мерки за безопасност от това да се опразва сградата „на пожар“ всяка вечер

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *